Nov 16, 2007, 8:46 AM
Обичаш ли ме? / Обичам те...
Очите ти - като огън небесен,
изгарящ всичко вътре в мен.
Погледът ти - пронизващ,
като студена струна лед.
Тялото ти - изваяно красиво,
лежи на крехкото ми рамо.
А гласът ти - бяга диво,
като изгрева сутрин рано.
Отпусни гласа си, ума и сетивата.
Помисли за изгрева, дъжда и за дъгата.
Нека разкажа ти една история,
пък ти си извади собствена теория.
Много хора аз обичам,
но само Ти си в моето сърце.
Още щом очите ми те видят,
кръвта ми кипва и се смея като дете.
Любов ли е, не зная,
но не мисля, че съм готова за това.
Но сетивата сякаш се избистрят,
щом се изпълни нощната луна.
Обичаш ли ме? Не, недей!
Никога не бих ти го простила.
Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
вечно чакащо от татко си закрила!
По-добре недей!
Само ще ме нараниш!
Вместо туй преодолей гнева
и спри от мен да се боиш!
Обичам Те! - Голяма работа...
Питат ли ме - и този път ще отрека...
И, въпреки че тръгвам по пътеката безкрайна...
Повикаш ли ме -
ще намеря начин да се отзова!
изгарящ всичко вътре в мен.
Погледът ти - пронизващ,
като студена струна лед.
Тялото ти - изваяно красиво,
лежи на крехкото ми рамо.
А гласът ти - бяга диво,
като изгрева сутрин рано.
Отпусни гласа си, ума и сетивата.
Помисли за изгрева, дъжда и за дъгата.
Нека разкажа ти една история,
пък ти си извади собствена теория.
Много хора аз обичам,
но само Ти си в моето сърце.
Още щом очите ми те видят,
кръвта ми кипва и се смея като дете.
Любов ли е, не зная,
но не мисля, че съм готова за това.
Но сетивата сякаш се избистрят,
щом се изпълни нощната луна.
Обичаш ли ме? Не, недей!
Никога не бих ти го простила.
Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
вечно чакащо от татко си закрила!
По-добре недей!
Само ще ме нараниш!
Вместо туй преодолей гнева
и спри от мен да се боиш!
Обичам Те! - Голяма работа...
Питат ли ме - и този път ще отрека...
И, въпреки че тръгвам по пътеката безкрайна...
Повикаш ли ме -
ще намеря начин да се отзова!
© Ивка Дикова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
ЗАВЛАДЯВАЩО!!!
Поздрави за прекрасното стихче!!!6++++ -
"Обичаш ли ме? Не, недей!
Никога не бих ти го простила.
Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
вечно чакащо от татко си закрила!"
Той може би мечтае да те закриля и да се грижи за теб, нали това е любовта? Поздрав и усмивка!
-
Много обичащо стихотворение.
С обич, Ивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Може би той не се бои от теб,
а дали ще може да те закриля...