Отдавна студено е във мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен,
проникваща в тунел отдалечен.
Ръка подадена от сърцето, към мен
дарявайки искрата, в мрак студен.
Кога ще пламне огънят, тлеещ,
помнещ единствено предишната любов,
която за него беше кат вода,едва живеещ,
та новата дали ще чуе неговият зов. ...