Обичта изгаря недостойните...

Aug 7, 2008, 11:38 PM

Poetry » Love

547 0 4

Обичта изгаря недостойните
да живеят в слънчев свят
и пръстта превръща се в убежище
без причината да бъде враг.

„Не", изречено от разум,
безмилостно превръща те в излишен.
Слънцето изгаря те в клада,
ако без нея е безмислено да дишаш.

Думите превръщат се в камъни
и болката е тяхна спойка.
От „Не" не става паметник,
но затиска те като надгробна плоча.

А ти разбираш от съдбата,
че в нейните очи си „нищо",
но ще продължаваш ти зората
в усмивката и да сънуваш.

И молиш се едно едничко -
Слънцето отново да изгрее,
защото си човешко същество
и в мрак не можеш да живееш...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВТ (Вили Тодоров)

2008-08-20T23:46:14+03:00

Благодаря!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-08-08T11:28:03+03:00

усетих болка...но и надежда...
с обич, Вили.
Anita765 (Ани Монева)

2008-08-08T08:15:01+03:00

Има мрак, но има и светлина в този живот, да погледнем към нея!
Поздравления!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-08-08T00:32:30+03:00

Насила хубост не става, нали така приятелю?! Тежко е, но сърцето не е подвластно на разума! Всеки решава собственият си живот с отказите си и съглашенията. Няма виновни! Свободата на индивида за да отстои себе си, понякога раздава болка!.....