Jun 14, 2016, 8:36 AM

Обичта ни по пътя поема 

  Poetry » Love
581 1 2

Беше лято и знойна омара
пак трептеше и свирках си аз.
По асфалта летях в надпревара
сред нивята с налятия клас.

 

Поувлечен в шофиране дръзко 
забелязах сред макове как
се люлее в червената блузка
късопола жена с дълъг крак.

 

Засвистяват спирачки, забавям
на колата безумния ход.
Пред лицето ù спрял, осъзнавам
на колежката профила строг.

 

Бе изпуснала днес автобуса
и решила да тръгне сама
към дома си със смесени чувства,
с таз поличка-плисе от басма.

 

Тя до мен! На седалката тясна
с коленете в приятен загар
се усмихва, припламва и блясва
неподправен момичешки чар.

 

Че към мен тя не е безразлична
и по лудост сме близки съвсем,
до сърцето по струна лирична
бих достигнал, ей тъй, без проблем.

 

А онази омара далечна 
затрептява в пространството тук –
дали обща ще хванем пътечка
или всеки ще тръгне в път друг?

 

И пред тази тъй трудна дилема, 
в лабиринти от чувства мълчим.
Обичта ни по пътя поема
без преструвки, воали и грим.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??