Човек обикновен съм като всички,
с моите малки радости, грижи и тъга.
Сутрин се усмихвам и редя моите думички,
стихчетата ми излизат направо от душа.
А може би съм малко по-различен,
с дарбата си да редя моите слова.
Тя ми е казват хората от Бога дадена,
затова му се покланям ниско и благодаря!
И мен понякога ме друсат моите нерви
и гонят се отвътре моите лоши бесове.
Боря се с лоши хора и моите страхове,
падам, ставам пазя гърба си от врагове. ...