Под стъпките ти скърца есента,
а вятърът в косите ти прелита
с ухание на тиха самота,
посреща те денят и те помита.
Пълзят мечти във всякакви посоки
и мислите накъсано ги следват -
поглеждаш в миг през рамо... отвисоко
и всичко сякаш дребно е, безследно.
А слънцето в очите ти танцува
и птиците нашепват обещания,
листата чудни приказки рисуват,
вещаят нощ на чудни предсказания.