Обикновен живот
...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита
какво да дава и какво да вземе...
Сред хаоса на неизречени слова
и утрини с проспани изгреви,
безбройни нощи без звезди и без луна
цветя без мирис, птици без крила,
и стъпките, удавени в дъжда,
хиляди пъти до болка ограбван,
с рани безчетни белязан,
пъзел парче по парче залепен,
цял живот ред по ред
ту рушен, ту наново граден.
А малкото останало зръ́нце
опазено от бури и от време,
дълбоко в тебе вкоренено,
незабележимо и безмълвно
отново и отново ще покълва!
12,01,2020
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нищо обикновено няма в живота, Пепи.
-
Хареса ми.
-
Благодаря на всички ви!
ИнаКалина (Красимира Чакърова) - хванала си ме в крачка! Чета, гледам, слушам, и си мисля: значи всеки публично известен останалите никому известни, обикновени хора, минава за необикновен, а всъщност няма обикновен живот и обикновени хора, защото сам по себе си животът е необикновен, а по кой път ще го извървиш не е най-важното, стига да е твоят път. Така и започнах да го пиша - кротко, монотонно, докато един вътрешен глас не ме подсети, че няма нито само розово, нито само черно, а по-скоро имаме различни възприятия и усещания за нещата от живота.
Ангелче13 (Паднал ангел) - да, ангелче, решенията са избор, резултата е избор на живота
Деничке - ще мине и тази зима! -
Поздрав, Пепи 😊
-
Забелязала съм, че имаш способността рязко да сменяш ритъма... тъкмо се отпусне човек на нежния звук и издумка някоя чинела
Всеки стих поотделно ми харесва, а диригентът на оркестъра "ту рушен, ту наново граден" от вечните въпроси .
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
