Dec 12, 2009, 9:54 AM

Обикновено е така 

  Poetry
904 0 12

Между двете целувки във бялото
сняг се сипеше - пухкав и лек.
Бе небето усмихнато цялото,
ние правехме снежен човек.

Ти с целувка направи му устните.
Аз очи от небе му заших.
После, тайно от тебе, във шепата
и сълза от любов му дарих.

Между двете целувки във бялото
аз те гледах, ти гледаше мен.
Грее в надежда лицето му, цялото -
да ни види на другия ден.

Пак съм тук. Пролетта е разцъфнала
във красива и цветна дъга,
ала него го няма. Стопил се е,
както в мен и във теб любовта.

Нека с теб да не търсим виновния.
Любовта - тя е просто сезон,
но пораснали, нека си спомняме
за целувките две мълчешком.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??