Към душата ти тръгнах още по тъмно.
Катерих планини и склонове стръмни,
цопах през локви, блата и морета.
Срещах момичета, срещах момчета.
Спъвах се в пръчки, оплитах се в тръни,
но за миг не помислих назад да се върна.
Крачех уверено, тежко и мъдро.
Поела съм риска, макар безразсъдно!
Плаках на острови, смях се в горите,
но не смачках онази надежда в гърдите.
Луната ми правеше бяла пътека.
Дълго се лутах. Не потърсих утеха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up