Облаче

Sep 4, 2007, 8:59 AM

Poetry

826 0 3

Говоря си с вятъра,
само той ме разбира...
Повял къдриците ми нежно,
оплитайки ги в паяжина необяснима.
Каква съм аз?
един буен огън,
едно изгряващо слънце,
едно замечтано дете.
Един лъч върху моста на самотата,
противопоставящ се диво
на странната и неразгадаема съдба.
Но открих две силни мъжки ръце, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Облаче

Want to read more?

Random works