Понякога представям си,
че съм облаче - пухкаво, бяло...
Не сестра на бурята, а на
благодатния дъжд -
плодородие нося, щастие и свобода...
За теб, моя любов, нося светлина...
Формата си мога да променям, за да ти покажа:
туптящото си (за теб) сърце,
милващите теб мои ръце,
душата ми - докосваща твоята,
като ефирно перце.
Като шал от тюл себе обвивам,
за да съм поне малко загадъчна за тебе,
макар да зная, че си всяка частица от мене...
(клетките ми наелектризираш) и гориш ме...
от желание по тебе!!!!!!!!!!
© Галя All rights reserved.