Облачно небето, виждам – ще вали.
Надвиснали са тъмни, тежки облаци.
Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва
и преди да завали
бях вече мокър, че съдба било нали!
Първите капки се стовариха и ето
потъваха в кожата ми, достигайки сърцето,
но и то бе вече влажно, мокро
от сълзите ти, майко,
дето падат отвисоко!
Капките падат и чувам ти мислите,
нежни – не като времето – вкиснати, ...