ОБЛАЦИ
Сякаш няма небе.
Сякаш няма поле и простори.
Сякаш Дунав от нищото идва и в нищото влиза.
Сякаш някаква плътна завеса се спуща отгоре
и земята трепери, загърната в скъсана риза.
Има облаци сини, прозрачни, ефирни и леки,
има облаци – фин марокен, посребрен от луната,
има други – блестящо шевро, сахтияново-меки,
и брокатно-копринени, в слънчева жарка позлата.
Има облаци утринни, дневни и ласкаво-здрачни,
има облаци нежни и облаци – с гняв заредени, ...