Прокълнателка зла се пробужда
в нея се черна страст подбужда
да чертае смърт на врага си чужда
от земи и небеса го прокужда
само тя може да отсъжда!
Облаци се носят във вихрен гнет
по небосвода като синкав лед
и в душата оставят образ блед
воини за който няма "след"
ще дойде и твоят ред!
Войни на земята, небесата
отнемете на предателя главата
и постелете кожата му ми в краката
да вкуси страшната разплата
за предателството му отплата!
Завихриха си небесата буря
разтропаха се и демоните в земята
за лов приготвиха се съществата
да угодят на вещицата в жената
за дето горко се кая глупака.
Прокълнателката зла го откри
и на сол горчива го стри
всяка изневяра изтри
запукаха в сърцето ѝ искри
в дън земя го тя скри.
Облаците и от нея по-гневни
праха му яростно разпиляха
от шепите си го те отвяха
в край далечен го запиляха
и спокойни в скута ѝ заспаха.
Вещицата си така отдъхна
и от съня си се отвърна,
в света реален се завърнна
доволна как унищожен го зърна
преди да го целуне кахърна.
© Теодора Недева All rights reserved.