Jun 20, 2013, 6:55 PM

Облаци от смях 

  Poetry » Love
702 0 2

С камшика две звезди съм ти обрулил,

болката превърнал съм във тишина,

в която даже вятърът ти ще ме чуе,

че за мен ти си повече от жена.

 

Ти си във чашата кафе, когато ставам сутрин

и майката на моята усмивка...

комета - огнена, щом айсберг ме побутне,

аз съм струните, а ти си грифът...

 

И дните се поделят в облаци от смях,

а животът помежду ни се обува

със щастие, което аз във теб видях,

което и със стих не се купува...

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??