Настръхвам... от този свят
страшен и коварен.
Настръхвам от лъжи изречени
с усмивка.
От погледи прикрити зад сълзи
на хора зли.
Настръхвам... будя се във пот студена.
В тревожност сърцето ми тупти.
Въпрос един във мен напира!?
Защо сме толкоз зли?
От завист ли... омраза и защо ли!?
Защо се мразим... аз не знам. ...