Един тъгуващ облак ме целуна
в разгара на залязващия ден.
Усетил, че и аз сама тъгувам,
докосна с устни моето лице.
А облаци в небето има много,
но този по-различен бе от тях.
Не се отдалечи, не каза "сбогом"
във здрача на прииждащия мрак.
Щастлива съм, целуната от облак,
по-истински от всеки земен мъж.
По-нежен и непричиняващ болка,
даряващ ме със чист и топъл дъжд.