Облечени с вина.
Боли ли? Сигурно. Недей отрича!
Все още ни е рано за лекуване.
Ще мине време. Пак ще се обичаме,
но нека първо се преболедуваме...
Сълзѝ ли? Не ридай! Защо да плачем?
Защо, като не се усмихвахме от радост?!..
Една любов какво ли значи,
щом все горчала е на вместо сладост?..
Поне един е покривът ни още.
(Голяма работа, че сме в отделни стаи).
Сега сънят ти е добър ли, нощем?
А моят не е. Мъчен. Краткотраен...
Но нищо. Тъй ни е написано.
Жени, от кол и от въже ли сте?
Не вярвам аз. За мене си единствена.
Мъжете сме от онзи дол със дрѐнките.
А как ми се прииска да е приказка.
От тези лошите. С фатален край.
И после да се смеем, как в действителност,
прегърнати си пием чаят...
Е, сипвай по едно! Последно е.
Или ще си простим след алкохола?
Не знам, но мисля за нередно -
облечени с вината, да сме голи...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Заспивай, че от думите не хваща.
Сънят е станал будна поетичност.
За стихове с безсъние си плащам.
Без друго след смъртта ще е различно.
Тогава ще заспим в съня си вечен.
Сега е време да творим.
Мълчание в покоят, безсърдечен
е само със живота, заменимо.
Но ти заспивай! Кротко ще приседна.
Луната ще ни свети цяла нощ.
За да те виждам в мрака, непрогледен.
Очите ми са жадни за разкош...
-
Невероятно красива емоция!!! Благодаря!!!
-
Е, това вече съвсем ме разсъни!! Благодаря за поемата!... на аванта
-
Да беше Дулсинея - ще лесно.
Не ѝ подхожда този мършав Росинант.
Възпял съм я във стихове и песни.
Печалният ми образ носи плам.
А восъкът е за прощални свещи.
Раздялата - молитвите изгаря.
На Дон Кихота стана му горещо.
От вятъра на мелниците е прохлада.
Та, Санчо, яхвай дъртото магаре!
И аз ще оседлая тази кранта.
Салама или славата? Това е,
което ще да е, поне да е аванта! 😂 -
Не е вина, когато като восък
сърцето се топи от плам любовен
И разумът е като просяк,
от мислите си е отровен...
Прости на двамата в поема!
Хвърчило направи от нея!
По дяволите тази тема...
Каква е тази Дулсинея?!? -
Виновно е проклетото сърце.
Проклетника съм аз, че все го слушам.
На разумът греховни са ръцете.
След него във душата ми е суша... -
Грехът го остави на мира
нали вината днес те мъчи..
Сърцето винаги намира
любов, с която да ни учи! -
Познавам на горчивото вкуса.
И друг път, зажаднял съм се опивал.
Мълчанието напомня за греха,
че чувствата ни само на хартия са... -
Простеното след алкохола да изпием...
Защо пък не?!...Очите щом сега го искат.
и чувствата на пергамента да навием
с мълчание, което думите изискват! -
Вината обича невинните...😥
-
Така е, Мариана. Но... нали знаеш - любовта е лесна. Хората сме трудни...
-
Благодаря, Morning star
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравление!