ОБЛИЧА СЕ ДУШАТА

Небето приведе предсъннно зеници.

Мъглата се спусна с гарванов взор.

То впери във нея наивни зеници.

Към светлината търсеше коридор.

Ледени капчици се забиваха злобно.

Вятърът завихри мастилени парцали.

Страшно бе... и някак си злокобно.

Крило на черен прилеп го погали?

Изкиска се виелица. Душа ранена

на птица морна, в клоните заспала,

за децата си изплака и простена,

спомнила си драматичната раздяла.

Двубоят между злото и доброто

е жесток. Земята клета се смирява

в очакване, благосклонен да е Бог,

след сълзи, болки, радост да дарява.

Утрото осъмва в нежнобяла тишина.

Слънчев лъч пробива път в синевата.

Блестящ и девствен, усмихва се снега.

В нежнобяло, свято... облича се душата.

30 11 2019