Числата сменят се като по ноти
в житейска ми музика забързана.
Трупам и губя тук само банкноти,
а ежедневието не стои завързано.
Миговете никога не ме изчакват,
закъснението си е за моя сметка.
Светът не познава моето почакай,
ограничен съм на времето в клетка.
А аз скорост просто трябва да гоня,
все нещо за което просто не зная.
Задъхан от болка света да догоня,
но хоризонтът ми бяга все е в края. ...