На кой му пука за бездомните животни,
за клошарите, умиращи в нощта?...
Тихо тлееме във чувства оборотни,
сред пошлост, завист, злъч и суета...
На кой му пука за детските очички
и в тях, стаените от глад сълзи?...
За всичко сме виновни ние, всички!
Безличие в душите ни пълзи...
Чувствата ги заменихме толкоз лесно,
като жилище - за повече пари!...
Но в новите ни къщи, пак е тесно...
А уж сменихме ги за по-добри! ...