Някой ден щом любовта измине
пътя непосилен на ятата,
стигнала до края на земята,
сълзите си бавно ще изтрие.
Някой ден косите си ще пусна,
вятърът със тях да поиграе,
с нежни пръсти пак да ме омае,
аз ще го докосна с топли устни.
Някой ден тъгата ще захвърля,
а гръдта си с рози ще закича,
щом сърцето жали и обича,
любовта при него ще се върне. ...