Jan 13, 2025, 3:28 PM

Обратната страна на огледалото 

  Poetry » Phylosophy
170 2 6

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО

Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа.

Изсъсква нещо непонятно –
и става тъмно и студено.
Нима си тръгваш безвъвратно
из безпределната Вселена?

Отдалечават ме пространства –
маршрутът е чертан погрешно.
Подир безумства и пиянства
едва ли предстоят ми срещи.

Дори писмо да ти напиша –
ще го загуби пощальонът.
И тлее залезът – излишен,
сред каменните катакомби.

През неизменната Голтота
дали премина някой влъхва?
Смъртта е ехо на живота –
което нивга не заглъхва.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??