Jun 24, 2010, 10:31 AM

Обратно 

  Poetry » White poetry
928 0 1

И спусна се

завесата.

Угасна светлината...

На глас опитах се

да изрека

стаеното в

душата...

Но репликите бяха

бледи.

Сякаш спомени - ранени.

Бягащи.

Нови помисли...

И спря часовникът.

Свалих луната -

на прах разпръсна се.

В нозете ми.

Опит. Късно е.

И за теб е късно...

да се върнеш в сънищата...

Късно е.

Но кошмарите те искат!

Чакат те.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??