Дали ще се завърнем някой ден
обратно там, където бяхме..
живот, прекрасен и зелен..
живот абсурден ли живяхме?
И беше ли реалност младостта ни,
онази тъй невинна и наивна,
а сълзите, протегнатите длани..
беше ли и обичта привидна?
Днес с илюзиите сме вече запознати,
да си затвориш очите не е грях..
със съвестта дори вече не сме другари..
моралът ни завлечен бе във крах.