Отново трябва да се върна към живота,
толкова години мъртва бях!
Край мен изнизваха се дните с неохота,
напред по пътя по инерция вървях!
Не чувах нищо, нищо не усещах
и болката във мене всичко изгори!
Дните еднакви тъжно аз посрещах,
очите пареха безброй сълзи!
Не виждах нищо хубаво край мене,
а само вяли, измъчени лица.
И чувах пак душата ми как стене,
без да пророни никакви слова! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up