Jan 18, 2014, 7:53 PM

Обречена 

  Poetry » Love
718 1 4

 

 

През хиляда морета ще мина,

през хиляди нови луни,

аз съм твойто въздушно момиче 

и ти още ме помниш, нали?

 

Ти във мен ще  си цялата вечност,

да избягаш от мен - надали,

аз съм твоя красива обреченост,

зная как безнадеждно болиш.

 

Не залагай на своя харизма,

безтегловна е всяка вина,

за твойта любов съм наречена

а на липса мирише нощта.

 

Хаотично е всяко съзвездие,

в полунощ и луната мълчи,

но за твоето нежно доверие

ще те търся и в Ада дори.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??