Отдавна знам, че е обречена
онази, дето ще се влюби в мене,
след всички - тялом разсъблечени,
които знаят да отнемат.
И в гладни мигове за откровения,
когато искам топлината ѝ,
аз всъщност бълвам извинения,
че имам болки във душата...
Каква агония на средна възраст!
И още повече недоумявам,
как "никога" е повече от "късно",
но щом се сбъдне, полудявам... ...