Ще приседна кротко в скута на морето -
ще взема шепа пясък от брега,
и ще отмервам бавно времето
(не искам пясъчен часовник) на твоето завръщане.
Вълните леко ще ме понесат, щураци са,
но ще ме галят нежно – тъй както ти – със своята ръка.
И ще отмиват бавно всяка болка,
която в мен оставаше за спомен, след него.
Когато сам реши, че всичко свършва и тръгна си
- непоклатим, бездумен (не трябваше ли двама да решим?).
Дори от сълзите ми не се е жегнал.
И време ли е да му кажа: Сбогом?! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up