Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее,
смрачава се при мене хоризонта,
над мен луната нощем кротко свети,
при теб пък става облачно и хладно.
На теб приятел верен ти е изгрева
и с него често бели планове кроите.
А аз съм близка сродница на вятъра,
покорни мои поданици са мъглите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up