Sep 18, 2019, 5:01 PM  

Обречени на самота 

  Poetry » Love
668 0 0
Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее,
смрачава се при мене хоризонта,
над мен луната нощем кротко свети,
при теб пък става облачно и хладно.
На теб приятел верен ти е изгрева
и с него често бели планове кроите.
А аз съм близка сродница на вятъра,
покорни мои поданици са мъглите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Diamonique All rights reserved.

Random works
: ??:??