Jun 7, 2007, 10:37 PM

Обреченост 

  Poetry
672 0 7
Не искам да досегвам никого.
Обичта   ми е изгаряща!
Като жарава,
целунала нозе на нестинари.
Като вода,
измиваща листата
и даваща живот на угара!
Като вик,
като зачатие
и цвете, отдало плода на пчелата!!
Затуй не присядай
до мене,
не прекрачвай чертата на чувствата.
Нека не разнищвам сърцето ти!
Бъди ми просто утеха!...
Като музика,
като картина, от която
да черпя наслада.
Като вино, отпито от чашата!
За да заспя - осакатено от болки дърво!!!
            
07.06.2007г.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??