Mar 3, 2012, 8:07 PM

Обрулени мисли 

  Poetry
655 0 8


Има мигове, в които

струва ти се, че потъваш.

И до днес, във тебе скрито,

чувство на тъга избълва.

 

Някъде далеч остана

слънчевия плам, възторга.

Вместо него, във замяна

се разплиска глуха болка.

 

Спомен, бледен от жарава,

черен въглен, черна песен...

Леден вятър ги отвява

през разплаканата есен.

 

Брули мислите унили

и студи, студи в душата.

Гълъби гнездо са свили

от надежда необятна.



© Веси Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??