Oct 25, 2016, 7:23 PM
Обсебена безмилостно от нея
Защото бях сама и уязвима,
за миг съблякла бронята си тежка,
и крехка бях, и слаба, и ранима,
тя в мен нахлу коварна и зловеща.
Под кожата, в кръвта ми запулсира,
прободе ми зениците до сляпо.
Обсеби всяко атомче и фибра,
и сля се с мен безмилостно, тъгата.
Опитах да се боря, но с въжета
овързала ме беше, здрави, цяла.
Остави ми единствено ръцете
със тях да моля милост и пощада.
Какво съм днес, дори не зная вече...
Прекършена и сляпа, и без сили.
Крепят ме само сънищата вечер,
в които пак до тебе тупкам, мили.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Познато усещане, знаеш...
Нетрайно. Като всички други! -
Прекрасно...
-
Комплименти!!! И в любими...
-
Поздрави за истинските чувства(тъжни) , но ми хареса!
-
Хубавото си е хубаво, няма какво да кажеш! Усеща се, когато нещо е истинско и право от сърцето излиза.
-
Спокойно, де! Приеми я, покани я да седне и чуй какво има да ти каже. После ще си отиде сама
Поздрави! -
Хубав стих! Поздравления!
-
Познато чувство! Поздравявам те за поетичния талант!
-
Ще те пречукам, изобщо не му отиват на този стих усмивки, ама така ме разсмя, щурчо... **
Благодаря Ирен, Кети, Роси, Роби, Таня, aсссссkme. -
Въх!
"Зех тъ, Радке, зех тъ" -
Ти си Кралицата на Тъжните стихове... и след 12`сет...
-
Силно въздействаща творба.
-
Силен стих! Поздравления, Жанет!...
-
Впечатлена и безмълвна оставам!
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря на всички, който се докоснаха до тъжинката ми:
Светла, Лина, Мария, Вънотрая, Вики, Владимир, Сеси