Всичко, дето се ражда у мен, е от тебе -
всяка светулчена песен и смях,
всеки токов импулс от косите към гребена,
всяко трънче, забито в мълчаливия страх.
Всяка въздишка, дето стърже гърдите ми,
непоискана прошка - възтънко въже...
... и тази молитва тука - в очите ми -
подкосила поне два-три чифта нозе...
Всяка пролука, през която се вмъкваш
и в съня, и в лудешкия ден,
и тази палава хитрост, с която отмъкваш
като грахово зърно секунди... и мен, ...