Така и не научи,
че моето мълчание
има по-силно значение
на любов,
отколкото твоето
"обичам те",
Свикнах да го чувам.
да го чувствам ще ме накараш ли също?
Не е като да ти се моля (вече)...
на колене пред теб - никога (повече)...
Когато имах нужда
от нежна, но сигурна подкрепа,
защо не ми подаде ръка?
Защо не ме потърси?
Когато душата ми
бълнуваше нощем,
сънувайки поредния си кошмар,
защо не я събуди?
Когато пред безната на самотата
примесена с обреченост и лъжи стоях,
защо не ме дръпна, а ме бутна с всичка сила?
Умрях и се съживих,
цветна пеперуда на носа ми кацна,
целуна ме нежно и прошепна ми:
"Любовта е в теб,
слънцето в очите ти грее,
а луната е сърцето ти чисто" ;
а те са далеч - онова що окото види,
сърцето да приеме не иска!
И така докрай
далече от мрака светлината
не успя място да си намери,
ала търсеха се в изгубения път обратно...
© Слънчоглед All rights reserved.