Редът е скрит сред хаоса от планети.
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста
аз бродя сред останките
на столичните безпотомствени площади;
и каня всички безпризорни сгради
със мен и лятото, което е на път:
да се плацикаме в миманса на събитията,
да разиграваме спектакли под дъжда,
да призоваваме към щедрост и към солидарност, ...