Затворих очи.
Изключих се.
Ритмичният шепот на вълните,
писъкът на гларуса,
мирисът на солена вода,
пясъкът между пръстите на краката ми,
нежният полъх на ветреца,
далечното боботене на рибарската лодка...
Всичко това ми бе достатъчно,
за да те почувствам, море!
И да ти кажа отново,
че съм влюбена в теб отпреди милиони години!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
Светле, тъй е - няма по-сладко нещо от лудата любов...
))