Jul 16, 2008, 12:07 PM

Обява 

  Poetry
637 0 9
 

Търся лица, непогалени от проскубани криле.

Невиждали тъмната страна на слънцето.

Дори и не опитали от онова омайно биле,

но срещу дявола опълчени...

 

Лицата,  които могат от природата

цветно щастие да извлекат - от там.

Лица на ангели, а не на хората,

които може би превръщат се във храм.

 

И... може би ще търся - без да мога.

А... може би откривам - без да търся.

Как чистото лице - прекръства се пред Бога .

А той погалва го със истинските мисли.

 

Купувам всички грешници,

продажници, неверници.

Защо ли? Всъщност... аз ли съм слугата? !

... Продал съм се изглежда сам на сатаната.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И...може би ще търся - без да мога.
    И...може би откривам - без да търся.

    !
  • замисли ме...кой кого всъщност купува или продава...
    щом има и ангели...и Бог...който гали...всичко е наред...
    очарова ме...мило Ники...много хубав стих.
  • Това което е написано в обявата, се открива без да го търсиш.
    Поздрав!

    п.п. То никой който купува не знае откъде ще спечели всъщност.
  • Хм...не ми се вярва да се е случило така с лирическия, ама то знае ли човек?
    От кой ангел ще се пръкне дяволЧе...
    А стихът е...хареса ми !!!
  • Не се продавай, а се завърни при себе си, Ники!
    Хареса ми!
  • Браво, търсещият винаги е възнаграден накрая.
  • Хареса ми!!!
    Поздравления!!!
  • Благодаря
  • малко тавтология - "... изглежда май..."
    бих ти препоръчала "... Продал съм се изглежда сам на сатаната."
Random works
: ??:??