Объркан съм и нямам време!
С Живота съм във препирня!
Най-хубавото в мене дреме
и аз се питам, до кога?
Стъписан съм от туй, не крия,
но следвам злата орисия...
О, до кога ще е така, не знам ?
Но мен от мене ме е срам!
Така подгонен във дюната,
не виждам Истините на света...
Преплитам в лутане краката,
и само плюсове пресмятам!
И минал пътя си във суета
и аз ще подържа в ръце... свещта!
© Христо Славов All rights reserved.