Объркана съм. За живота. За света.
Като капка непотребно щастие,
като лъч, минаващ през дъга,
не си знам смисъла.
Объркана съм. Спрямо непукизма.
Усмивка разочаровано угасва,
болката тупти и пари
без смисъл.
Объркана съм. От продължаване напред.
Всичко, въпреки което
и останалото също
се обезмисля.
Объркана съм. Грешна посока няма.
Липса към какво да се стремиш
и обърканост...
Това остава.© Джули All rights reserved.