pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
892 17210
Jul 28, 2022, 11:47 AM

Обърнат свят 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Strict forms
390 5 10

Бълбука мъка... плаче ми се... питам

открито: днес къде ли са децата ни?

Защо е призрак българското село?

 

Велможи като гарванова свита

налитат над трохите от съдбата ни.

Пред нас го правят. Нагли са и смели.

 

В безсънни нощи в тъмното се чудя,

какво за мен е майката, България,

и търси писта глутница от луди

въпроси, без излишна пледоария.

 

Но щом отида някъде далече,

аз всеки час броя до час на връщане,

усетила – в пръстта е с корен вечен

родът, градил на дух и гордост къщата.

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро да е утрото, силна да е надеждата и градивна да е вярата ни, Силви!
    Изпращам ти съботна прегръдка!
  • Да кажа и нещо положително. В нашия район много от селата близо до града, се възраждат. Продължават съборите, продължават селските вечеринки, децата играят на криеница, гонят светулки и се връщат нахапани от комари 🙂. Никога няма да е, както е било преди, но определено везните се опитват да се върнат нагоре. Поздрави сърдечни, Мария.
  • Миночка, не се изненадвам, че и ти се вълнуваш от въпросите, които задавам в сонета.
    Може би, ако станат повече тези, които наистина болеят за страната ни, ситуацията може да се промени. Нужна ни е тази вяра!
  • Силни чувства си вложила в стиха, Мария, изпитах респект и уважение! Дано нещо някога се промини, но едва ли, затънали сме в кал и няма излизане! Радвам се че успяваш с поезия да показваш нещата такива каквито са!
  • Тази гарванова свита от велможи наистина е страшна и нищо добро няма да ни донесе, Тони! Ако можеха стиховете, дори и добри да са, да помогнат, нещо да променят, за закичат деня ни с надежда...
    Зиги, много се радвам, че намина и ми остави този ласкав коментар! Усещам те като приятел, още от времето, когато пишех повестта в стихове за мечетата.
    Лирико, в живота има много поводи за тъга. Патриотизмът не е поза, нито редене на думи в съзнанието на някой. Той е нещо в нас, което ни разтърсва и иска да излезе.
  • Много е хубаво, талантлива Пастирке! Финалът е страхотен!
  • Велможите са ни налетяли, Мария. Няма управия. Много силен финал, оригинална структура, Поздравления!
  • Благодаря ви, че сте тук, Скити и Генек! Участвах в един конкурс с това стихотворение и реших да ви го покажа. Видяхте, че е сонет, но е една от неговите разновидности и е обърнат. Затова го озаглавих "Обърнат свят" - сякаш всичко покрай нас е наопъки, не както трябва да бъде...
  • Много ми хареса.
  • Така е Мари, духът български винаги ще е жив! Много силен стих!
Random works
: ??:??