Колко много енергия бликва във мен,
когато си спомня за моите чувства,
за всички години, прекарани с теб,
за болката, мъката и твоето изкуство
да мамиш.
Колко сълзи във мен непроляти запазих,
колко пъти те гледах с уплаха,
че ти ще заминеш и мен ще оставиш,
загърната във булото на самотата.
Но аз те напуснах.
Защото ти толкова дълго ме лъга,
че мойто търпение изчерпа докрай, ...