Не можах да умра изведнъж,
да изчезна внезапно без писък,
сълзите да ме удавят през лятото.
Аз съм тука все още, макар и изстискана
в тези празни черупки от рачета.
В тази суша и в тази тропическа жега
как реши, че ще бъда удавена?
Тук на припека говори със сушата,
и изхвърля с вълните мечтите си
това което от мене остана.
© Павлина Гатева All rights reserved.