(за близките които ни напускат)
Съня е мястото за среща
потеглям, вървя към нея
очаквам лика ти в нощта
моля се да дойдеш, копнея …
но не всеки път пристигаш
ялова си отминава вечерта
мъчно, трудно ме достигаш …
съня се губи, идва сутринта
изгубен между нас е знака
заличена от години е следата
аз паля нова свещ във мрака
топи се восък, пари ми душата
ела сега, в съня ми се върни
болея, как искам да те зърна
бавно ръце към мен протегни
аз ги очаквам, да ги обгърна,
бързам, търся, а не ми се спи
очи затварям … за да те върна.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Не е възможно, а и не е нужно ... те са истински и в нас завинаги.
Благодаря ти.