***
Очаквам те,
на прага
те прелиствам,
целувам ти
нозете
и ръцете,
от тялото ти
аромати
вдишвам -
напомнят ми
за детството
нетленно,
напомнят ми
за нощите
безсънни,
за нотите,
пресипнали
от нямане,
за хилядите
спомени
бездънни
и дланите,
пропукани
от бягане,
за страхове,
стаени
под леглото,
за приказки
издрали
тишината
и снегове,
покрили
колелото,
платено
с неполучена
заплата,
за дъхавата
супа
от картофки,
за плетената
блуза,
за пантофки
от малките,
заклани
зайчета...
Очаквам те,
на прага
те прелиствам
изпадат
снимките,
грижливо
скътани
и раменете
ти отпуснати
в конвулсии
притискам,
навеждам се,
целунала
ръцете ти...
Очаквам те!
Така ми липсваш, мамо!
16.10.08
Пловдив
покрили
колелото,
платено
с неполучена
заплата,
за дъхавата
супа
от картофки,
за плетената
блуза,
за пантофки
от малките,
заклани
зайчета...
това е и моето детство...
и заклани си е точно на място... абсурдно да звучи но ми става много по топло така ... не знам може би от малък съм бил циничен или пък съм осъзнавал "как стоят нещата" ... брат ми се привързваше към тях, той ги гледаше имена им даваше ... и много болезнена беше всяка една загуба за него ...
а това:
http://www.youtube.com/watch?v=-hMIMouw3BA&NR=1
е всъщност за тук
!