Ето, вдигна се слънцето, нависоко.
И запали денят своите мисли,
с маранята в откъснатост ехото
на къдели от жар се разнесе.
А небето е синьо и кротко,
няма облаче, няма и дъжд...
но в просъница шепнат листата,
че ще дойде прохладата изведнъж.
Ще запеят пак струйните капки
с дъх на лято по жарките устни
и със ноти в шептения кратки
ще припяват радости сладки... ...