Във този град със улици, коитовсе още помнят твоите следи,витрините поглеждат дяволито,във тях да се огледаш ти.
Морето те очаква на брега сии помни колко го обичаш ти,вълните се разбиват в яроста си,че всичко е отминало, уви.
А люлката, в която ме люлееше -притихнала, студена, сякаш спи.В косите нишки сребърни белеят,но все очаквам да се върнеш ти.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up