Светят смарагди в короната на живота -
листа потрепват от вълнение.
Вятърът е нежен, светлината ги мами.
Разцъфват усмивки,
а всяка дъждовна капка
е перла.
Огърлицата на живота е пъстра.
Гората диша...
Най-големият поет - Времето,
седи в скута на пространството
и мъти златните си яйца.
Какво ли ще роди прогресът?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up