Jul 27, 2011, 11:04 AM

Очакване 

  Poetry » White poetry
522 0 1
Как бавно нижат се минутите,
в летаргия изпаднали сега,
стрелки застинали са, време спряло,
не мръдва нищо в живота ми сега.
Сама съм…
единствено тъгата днес ми е другар
и някак си опитва да ми каже,
че има власт и по-силна е от мен,
щурмува ме и бавно иска да обхване
живота ми – замрял край мен.
Не искам аз да пусна в мен тъгата,
опитвам се да мисля все за теб, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Random works
: ??:??