Nov 20, 2011, 5:12 PM

Очакване 

  Poetry » Love
609 0 2

И идва в тихата нощ прецъфтяла

като пролетна жажда за летния дъжд,

една синя магия за любов зажадняла

в очакване стъпките на любимия мъж.

 

Като буря в морето, като ранена сирена,

всеки час е болка и радост, и смърт.

И от тях се превръщам в смирена,

понесла нанякъде любовния кръст.

 

Отивам, завръщам се, чакам и пак.

Отвън ми мирише липата на страст.

Отдавна преживяхме преломния час.

Време настана да повярваме в нас...

© Теодорина Аначкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??